Марин Янакиев Маринов е роден на 25 март 1856 година в Русе. Завършва блестящо престижния Робърт колеж в Цариград. Предлагат му да следва медицина в Америка, но той избира да се завърне в Русе. По време на Руско-турската война (1877-1878) е книговодител в клон на Отоманска банка.
На 8 август 1878 година Маринов постъпва новобранец на военна служба в 14-а русенска дружина и с този си избор изненадва своя баща. На 9 ноември 1878 е изпратен командировка в София, където на 12 декември постъпва във Военното училище. Завършва с първия випуск през 1879 година (на 10 май 1879г., по непотвърдени данни), произведен е в чин прапоршчик и назначен (като адютант) в 23-а русенска пехотна дружина.
През 1879 е произведен в чин подпоручик. От 30 август 1882г. е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. Като поручик в софийската 1-ва дружина същата година е прикомандирован да се обучава във военна част в Царское село, Русия. Постъпва в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, която завършва през 1883 година.
След като през 1885 година се завръща в България, на 30 август 1885 е произведен в чин капитан, като продължава да служи като адютант на княза. На 21 септември 1885 година по негова молба (желае “по-активен” военен пост) е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври 1885г.
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война, полкът на капитан Маринов се сражава на първа линия още във втория ден на войната – при Врабча (3 ноември). Като началник на Врабчанския отряд, с участието на 1-ва и 2-ра дружини от бдинския полк, цял ден задържат сръбските нашественици на границата. Все пак накрая българите отстъпват пред многочисления противник и се изтеглят към Сливница.
Заемат позиции на десния фланг на Сливница, на рида Три Уши, където се сражават между 5-7 ноември. На 7 ноември, решителния ден в битката при Сливница, се взема решение за атака “на нож” към съседния връх. Капитан Маринов лично повежда своите войници за финалния щурм на върха и той е успешен – сърбите не дочакват схватката и се изтеглят на последния връх. За съжаление, по време на атаката капитан Маринов е тежко ранен. Умира от раните си на 18 декември 1885г. в София. Погребан е в Русе.
Подробно описание на бойните действия на отряда на капитан Марин Маринов от секция “История на Община Сливница“.
За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември, капитан Маринов е награден с орден “За храброст” IV степен (според други източници – III степен, но степента се определя от неговия чин, т.е. капитан, и закона (определящ тези ордени) се променя през годините…).
Паметник
Паметникът на русенския капитан Марин Янакиев Маринов се намира на връх Мека Црев, част от рида Три уши. Той е осветен и открит на 5 октомври 2007г. Изграден е по инициатива и с личното участие на Стоян Икониев и Илия Лютов – членове на РСОСЗР Русе (Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Русе), и с помощта на фирми дарители от Русенския край. Повече за паметника от секция “История на Община Сливница“.Информация за местоположението на паметника от статията Паметник на капитан Марин Янакиев Маринов от секция “Туризъм в Община Сливница“.
2 коментара и връзки към “Капитан Марин Янакиев Маринов”
Връзки към тази страница
[…] Подробна биография и информация за живота на капитан М… от секция “Хората на Община Сливница”. […]
[…] биография и информация за живота на капитан Марин Мари… от секция “Хората на Община […]