Ставрофорен свещеноиконом Димитър поп Янакиев

Ставрофорен свещеноиконом Димитър поп Янакиев с право може да се нарече строител на съвременна Сливница. Освен резултатите от своята активна полувековна църковно-обществена дейност, той ни е оставил и летописна книга с описание на църковния и обществен живот в Сливница през времето на неговото служене.

Димитър п. Янакиев е роден на 21 октомври 1879 г. в с. Режанци, Брезнишко. Произхожда от благочестив свещенически род. Дядо му бил дълги години свещеник в с. Режанци и бил наследен от бащата на Димитър – Янаки. Пет години след раждането на Димитър, баща му починал и малкото сираче било взето и отгледано от вуйчо си – свещеник в Брезник.

Началното образование Димитър получил в родното си село, а прогимназиалното – в град Бразник. По настояване на вуйчо си, той се записал да следва в Самоковското богословско училище, единственото по това време средно богословско училище. След четиригодишно обучение се дипломирал с отличен успех.

Димитър се завърнал в родното си село и станал волнонаемен учител. След 2 години бил назначен за редовен учител трета степен и като такъв прекарал седем години.

Първата му проява като публицист е със статията “Закон Божий в основното училище”, която той публикува през 1900 г. във вестник “Съветник”. През 1903 г. издал единствената си стихосбирка, озаглавена “Заря”.

На 29 юни 1906 г. тогавашният Софийски митрополит Партений ръкополага Димитър п. Янакиев в свещенически сан и го назначава за енорийски свещеник в Сливница.

През Балканската и Първата световна война, отец п. Янакиев е мобилизиран за военен свещеник на 25. пех. Драгомански полк и с него заминава на фронта. Заради проявените си качества е повишен в дивизионен свещеник (1918 г.).

Димитър п. Янакиев използва печата като мощно средство за културно и религиозно-просветно въздействие. Още като млад свещеник той взима активно участие в редактирането на религиозно нравственото списание “Духавна заря”. Писал е и редица статии с църковно-обществен характер във вестниците “Мир”, “Правда”, “Народно слово”, “Ден”, “Заря”, “Църковен вестник” и други. Само във вестник “Пастирско дело” има над 180 статии.

През 1922 г. е избран за епархийски съветник и до края на живота си непрекъснато е избиран за член и старши член на Софийския епархийски съвет. Благодарение на безспорните си качества, още отначалото си спечелва широко доверие, което му дава възможност да подпомага и насърчава много полезни инициативи.

Въпреки многократните покани от страна на Екзарх Стефан към отец Димитър да се премести на енорийска служба в столицата, той винаги отклонявал тази чест поради разбирането си, че селото има нужда от просветени и авторитетни пастири. Верен на девиза си, че “градът не може да стане село, но последното трябва да стане град”, в продължение на повече от четиридесет години той взима активно участие във всички културни, просветни, икономически и обществени начинания, които издигват село Сливница в едно благоустроено и спретнато малко градче.

Според Димитър п. Янакиев създаването на учреждения в Сливница – съдилище, поща, банка, лекарски участъци, училища, агрономство, семичен пазар ще привика населението от околността към Сливница, ще създаде условия за търговия – бакалници, кръчмарници, гостилници, работилници, в които много хора ще намерят работа и прехрана.

През 1907 г., с помощта на Григор Иванов, виден общественик и политик с големи връзки по това време, е открито първото сливнишко мирово съдилище.

Отецът лично издейства откриването на телеграф и поща, седмичен пазар в сряда, Земеделски банков клон, ветеринарен участък, агрономство, строеж на училища, водопроводи и план на Сливница (до 1946 г.).

Като общественик в Сливница, отец Димитър е заемал още и почетните длъжности председател на клона на д-во “Червен кръст” и председател на културния комитет за защита на децата. През 1926 г. е избран за пръв директор и председател на управителния съвет на Сливнишката популярна банка.

Отец п. Янакиев има големи заслуги и за днешния вид на храма “Св. св. Кирил и Методий”. През 1910 г. е ремонтиран пода на храма като грубите и студени камъни са заменени от дъски, които са здрави и до днес. През 1920 г. е ремонтиран покрива, боядисани и изписани са стените, поставени са две летящи вътрешни врати, витрината за проскомидията. През 1924 г. е застроена артиката и са направени стаи за кръщавки и канцелария, сменени са старите керемиди с нови марсилски.

Преценявайки полезната църковна и обществена дейност на отец Димитър, Св. синод на БПЦ го отличава през 1934 г. с офикията “свещеноиконом”, а през 1942 г. с офикията “ставрофорен свещеноиконом” и със златен нагръден кръст.

Ставрофорен свещеноиконом Димитър поп Янакиев умира на 6 февруари 1949 г. Опелото е извършено на 8 февруари от Врачанския митрополит Паисий в съслужение с Високопреосвещения Ловчански митрополит Филарет, Преосвещения Левкийски епископ Партений, протосингела на Софийската митрополия архимандрит Мирон, останалите епархийски духовни съветници – иконом Иван Славков, иконом Мартин Недков и голямо множество духовници, дошли от София и околията. Храмът бил прекалено тесен, за да побере хилядния народ, стекъл се да изпрати своя любим пастир.

Източници и допълнителна информация

• “Миналото на село Сливница (Софийско)”, автор: инж. Светолик Милчич, 1998 година