“Преди да се завърна при звездите,
където вече съм небесен стих.”
Георги Мицков
Георги Христов Мицков е български поет и преводач. Роден е на 3 април 1921г. в Пазарджик, но израства в Белово. Завършва Романска филология и философия в София. Баща му е заклеймен за убежденията си като българин-македонец и бяга зад граница. Поради това и синът е преследван от тоталитарния режим. Следва убийството на по-малкия му брат в пазарджишкия затвор през 1951г. и опит да бъде убит и самия Георги Мицков. Спасява го една случайност. Майка му умира от сърдечен удар, а сестра му и той са прокудени от Белово.
След затвор и лагер, той живее тайно години наред. Чрез познати намира работа като общ работник в един от горските домове на Витоша. Много от приятелите му го изоставят поради страх от преследване. В същото време той развива дългогодишна преводаческа дейност и превежда на български език десетки световни автори. Книгите със собствената му поезия виждат бял свят едва след падането на тоталитарния режим през 1989г.
Последните години от живота му преминават в град Сливница. Тук Георги живеел в една почти срутена къща, с напукани стени, в близост до гробищата край Сливница. Властите така и не му отпуснали скромно ателие в София, за да е близо до редакциите и издателствата и години наред той губел време за пътуване с влака до София.
Последните си дни Георги Мицков прекарва в Горна Оряховица при своята сестра и семейството й. Поетът не криел, че не обича този град, но именно там на 2 май 2002г, след дълго боледуване, Мицков умира и е погребан, далеч от обичаната София, където би предпочел да е последният му дом.
Носител е на наградата “Чирче Сабаудия” за преводите си на италиански поети. През 1998г. получава ордена “Академични палми” на френското правителство за многогодишно популяризиране на френската култура.
През 2011г. с решение на Общински съвет – Сливница, г-н Георги Мицков посмъртно е удостоен със званието “Почетен гражданин на община Сливница”.
Поезия:
- 1989г. — „Под сянката на съдбата“
- 1991г. — „Скали, облаци и безкрайност“
- 1992г. — „Яростно мълчание“
- 1993г. — „Яростно мълчание. Лична антология“
- 1994г. — „Най-хубавите мигове“
- 1996г. — „Стихотворения. Балада за най-самотния“
- 1998г. — „Сонети за любовта, смъртта и вечността“
- 1999г. — „Господи, къде да ида да умра“ (1999)
- 2000г. — „Съдба“
- 2002г. — „Отчаян пешеходецо“