Александър Илиев Папанчев

Подпоручик Александър Илиев Папанчев е български офицер, герой от Сръбско-българската война през 1885 г.

Роден е на 27 февруари 1862 г. През 1878 г. постъпва в III клас на новооткритата сливенска реална гимназия, в която учи до 1881 г., завършвайки V клас.

На 17 септември 1881 г. постъпва във Военното училище в София. Отличава се с силната си воля и памет и на 30 август 1884 г. е произведен в чин подпоручик. През първата година на офицерската си служба Папанчев изпълнява длъжността дружинен адютант, а след обявяване на Съединението е назначен за командир на 13. рота от 7. пехотен Преславски полк.

На 3 ноември 1885 г. участва в боя при Драгоман, а през нощта се оттегля с ротата си на Алдомировския редут, където остава до 5 ноември, бранейки левия фланг на сливнишката позиция. Мястото на Папанчев било при ротата му, но неговото любопитство и безстрашие го накарали да отиде при батарейния командир, за да наблюдава развитието на българските снаряди в неприятелските позиции. По време на ожесточения артилерийски двубой неприятелски снаряд пада върху оръдието, зад което са застанали Папанчев и командира на батареята – капитан Данаджиев. И двамата умират моментално.

За проявен героизъм подпоручик Александър Папанчев е награден с орден “За храброст” III степен.

Жители от Преслав, начело с капитан Диков, взимат решение да въздигнат в село Алдомировци един подобаващ паметник за увековечаване паметта на своите другари, които са пролели кръвта си за Отечеството. Основите на паметника са положени на 7 юли 1891 година като преди това в специално направена ниша под постамента са поставени тленните останки на подпоручик Александър Папанчев и подпоручик Петър Кочев. Открит е на 7 ноември 1891 година в присъствието на княз Фердинанд. Останал е в паметта на поколението като “Папанчевския паметник“.