31-07-2010 | Драгомир Ставрев |

Д-р Стефан Иванов Памукчиев е една от най-обаятелните личности, работила и живяла в Сливница. За всеки друг, дал нещо от себе си в името на другите, все може да се намери някое “петънце” или клюка, но споменът за доктора е останал кристално чист. Причината за това не е в трагичния му край, а в делата му.

Стефан Памукчиев е роден на 1 ноември 1894 г. в град Троян. Учи в Троянското основно и Троянското трикласно училище. Завършва с отличен успех и продължава обучението си като стипендиант в град Лион, Франция – специалност медицина. През 1917 г. постъпва във Военното училище – София и през 1920 г. е произведен в чин санитарен подпоручик.

По време на престоя си в София, той се запознава с дъщерята на известен професор, но по неизвестни причини момичето се самоубива. След тази случка д-р Памукчиев започва да води затворен живот.

На 14 декември 1925 г. Памукчиев бил назначен за дежурен лекар на 25 пех. Драгоманска дружина – с. Сливница. Казарменият лазарет се намирал в края на селото в едноетажна постройка срещу казармите. Достъпът на цивилното население до нея бил строго забранен и по този начин докторът не можел да помага на всички, които имат нужда от него. Памукчиев успял да намери решение на проблема. В съседство с лазарета били нивите на Иван Тасков. Споразумял се с него да му отстъпи една от нивите за строеж на къща, която доктора ще обезпечи със свои средства и в продължение на 10 години той да живее в нея без да му плаща наем. Така през 1928 г. била построена малка частна клиника с 2 стационарни помещения за болни, малък салон, личен кабинет и спално помещение. Вече всеки нуждаещ се е бил добре дошъл като за бедното население лекуването било безплатно.

За малко повече от 10 години престой в Сливница д-р Памукчиев успял да спечели обичта на всички. Никога не търсил известност и признание. Често пъти през дъждовните есенни или мразовитите зимни дни и нощи изминавал километри, за да посети своите пациенти като на някои нерядко давал и пари.

Памукчиев се отличавал и с външния си вид. Бил е строен, висок мъж, винаги изправен и със стегната походка. С правилно лице, светлоруси коси и сини очи – “същински лорд”, както го наричали.

През свободното си време обичал туристическия голф и разходките сред природата. Особено му допадал предпоследния връх от поредицата върхове на планинската верига Чепън – Кота 1001 (наричан още Попов или Илиевски връх). Това било любимото място за отдих и съзерцание на доктора. Пред изкачилия Кота 1001 се открива невероятна гледка към Стара планина и Софийското поле.

На 31 октомври 1930 г. Памукчиев бил произведен в чин санитарен капитан.

На 6 май 1937 г. е награден с орден “За военна заслуга” V степен с корона. Същия ден било осветено новото бойно знаме на Драгоманската дружина, а на 9 май 1937 г. драгоманци били строени пред казармите, за да се простят със старото Тетевенско знаме, целувайки го. На церемонията начело стоели ген. майор Константин Лукаш, полковник Пагонов, кметът Кръстьо Попов, свещеноиконом Димитър п. Янакиев, учители, ученици, всички граждани. Всеки офицер и войник минавал под старото знаме, прощавал се с него като го целувал, след което минавал под новото – с извезаните в четирите му краища символи на цар Борис III, прекръствал се, целувал го и се връщал обратно в строя. Първо преминали офицерите. Когато дошъл редът на д-р Памукчиев, той целунал старото знаме и за всеобща изненада не направил същото с новото. Веднага последвала безкомпромисната заповед “Памукчиев, кръгом!” и всички изтръпнали. Докторът бил принуден да се върне. Това бил страшен удар върху честта и личното му достойнство. Бил посрамен пред всички. Всички се питали защо е постъпил така. Може би, защото е бил републиканец и му било противно да целува натруфено със символите на монархията знаме. Може само да гадаем за това, което е ставало в неговия безкрайно сложен духовен мир.

Към два часа след обяд от силната горещина в строя припаднал войник. Памукчиев му оказал помощ в намиращия се в близост военен лазарет, след което му дал часовника си и казал: “Ти си последният войник, на когото помагам…”

Заключен в кабинета си, той написал две предсмъртни писма. Вечерта пронизал челото си с куршум от личния си офицерски пистолет. Смъртта настъпила моментално. В един часа на обяд на следващия ден вратата на кабинета му била разбита и докторът бил намерен мъртъв с простреляна глава върху писалищната маса.

Трагичната му смърт потресла цяла Сливница. В едно от писмата си молел да не бъде аутопсиран и да бъде погребан на любимата му Кота 1001, но нито едно от желанията му не било изпълнено. От София бил повикан съдебен лекар, който извадил сърцето, мозъка и вътрешностите, а тялото балсамирал за пренасянето му в Троян.

Изпращането на ковчега с тленните останки на д-р Стефан Памукчиев било нещо невиждано. Населението от Сливница и всички околни села се стекло, за да отдаде последна почит на любимия си Човек и Лекар, който 10 години ги лекувал и им помагал. Процесията се проточила от казармите до моста над реката. Покрусени хората не спирали да плачат. Изпращането било събитие, за което в Сливница се говорело повече от година. При транспортирането към Троян, ковчегът с тялото се изхлузва и изпада от платформата. Сякаш мъртвия доктор за сетен път потвърждава предсмъртното си желание да остане в Сливница.

Погребението в родния му Троян било рядко по своята позитивност и сърдечност. Многолюдната траурна процесия шествала от дома му до гробищата. Траурни речи били произнесени от балкона на читалището, пред прогимназията, от амвона на църквата “Св. Параскева” и на гроба му над църквата, край един стар бряст.

Сърцето на доктора било погребано на Кота 1001, а в Сливница останали мозъкът и вътрешностите. Общоградски комитет събрал средства и издигнал паметник на възвишението Бабин дел, обърнат с лице към Сливница.

Надписът върху лицевата страна гласи:

“С твоите дела ти обезсмърти себе си”

От приятелите му.

Източници и допълнителна информация

  • “Миналото на село Сливница (Софийско)”, автор: инж. Светолик Милчич, 1998 година

2 коментара и връзки към “д-р Стефан Иванов Памукчиев”


Връзки към тази страница

  1. […] Д-р Стефан Памукчиев е една от най-обичаните личности, работила и живяла в Сливница. В продължение на близо 10 години, лекувал и помагал на сливничани, с каквото можел. […]

  2. […] за д-р Памукчиев можете да прочетете от статията д-р Стефан Иванов Памукчиев в секция Хората на Община […]

Коментирай

Моля, пишете на кирилица! Останалите коментари няма да бъдат публикувани!